Декларация за припознаване на дете

Консулът има право да удосотверява подпис
Локално търсене

Решение № 50 от 8.01.2016 г. на РС – Варна по гр. д. № 8005/2015 г.

Данни за делото
Съд:    Районен съд – Варна
Вид на делото:    Гражданско дело
Номер на делото:    8005
Година:    2015
Съдебен състав / Съдия:    XXX състав, ДИАНА К. СТОЯНОВА
Данни за акта
Вид на акта:    Решение
Номер на акта:    50
Дата на постановяване:    08.01.2016 г.
Дата на влизане в сила:
Статус на акта:    Не е влязъл в сила
Дата на постановяване на мотива:
Данни за изпращане в по-висша инстанция
Съд:
Изходящ номер:
Година:
Тип на документа:
Дата на изпращане:
Резултат от обжалване:

Р Е Ш Е Н И Е

№ ………../08.01.2016 г.

гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесети състав, в открито публично съдебно заседание проведено на десети декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИАНА СТОЯНОВА

при участието на секретаря А.Я., като разгледа докладваното от съдия Диана Стоянова гр.дело № 8005 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по молба с правно основание на чл. 547, вр. чл. 542, ал.1 от ГПК от К.Д.Е. да бъде допусната поправка на акт за раждане № 2724/27.06.1988 г. на Д. К. Х. /Д.М.Е./ като вместо вписаните такива за баща М.Е., роден на ***г. да се чете баща „неизвестен“, поради нищожност на извършеното припознаване от страна на М.Е. спрямо Д. К. Х..

В исковата молба Молителят твърди, че е наследник по закон на М.Е., роден на ***г. и починал на 13.11.2014 г.

Излага се, че приживе М.Е. е извършил припознаване чрез декларация за припознаване, нотариално заверена от Консула на Република България в гр. Рим, Италия на лицето Д. К. Х..

Въз основа на извършеното припознаване е извършено отбелязване в акт за раждане № 2724/27.06.1988 г. на Д. К. Х. и като баща е вписан „М.Е.“, а лицето е записано с имената Д.М.Е.. Издадено е и удостоверение за раждане от ***г***, съгласно, което като биологичен баща на Д.М.Е. е вписан М.Е..

Молителят твърди, че припознаването е нищожно поради нищожност на нотариалното удостоверяване, както и поради порок на волята.

Наследодятелят М.Е. е италиански гражданин, не е посещавал Република България, не е знаел български език, въпреки това, е подписал декларация за припознаване на български език, без преводач и без превод на италиански език.

На следващо място се излага, че наследодателят М.Е. и Д. Х. са били интимни приятели, с оглед на, което наследодателят в посочената декларация не е изразявал воля за припознаване.

По изложените съображения се моли съдът да постанови решение, с което да допусне поправка в акта за раждане на лицето Д. К. Х., сега с имената Д.М.Е., като се въстанови първоначално вписаните данни.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, молителя К.Д.Е., чрез процесуалния си представител адв. А. поддържа предявената молба и моли същата да бъде уважена.

Заинтересованите страни Д.М.Е. ***, уведомени за образуваното съдебно производство, изразяват становище за неоснователно на депозираната молба. Излага се, че е спазена процедурата по припознаване, същата е направена с нотариално заверена декларация.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Със заявление вх. №АУ 226639В4/08.08.2014 г. до Община Варна от Д. К. Х. и К. Х.а А. са поискали промяна в актовете за гражданско състояние, за отразяване на извършено припознаване на Д. Х. от баща М.Е.. В заявлението е вписано, че заявителите са уведомени, че срокът за оспорване е 3 месеца от датата на заявлението.

С декларация, нотариално заверена от консула на Република България в Рим, от 20.03.2014 г. М.Е., роден на *** в Орзинуови, припознава за свое дете Д. К. Х., роден на ***г., роден майка К. Х.а К., като след признаването желае Д. да носи бащино име М. и фамилно име Е..

С нотариално заверени декларации от 08.08.2014 г. Д. Х. и майка му К.. А., потвърждават, че М.Е. е баща на Д. К. Х..

По делото е представен акт за раждане № 2724/27.06.1988 г., съставен от Община Варна, съгласно, който са вписани следните данни: детето Д. К. Х. е с дата на раждане ***г***, гражданско българско, баща – неизвестен, майка К. Х.а К. . В графа „бележки“ е вписано, че въз основа на декларация за припознаване, „баща М.Е.“, „име на детето Д.М.Е.“.

Съобразно горната фактическа обстановка, съдът приема следно от правна страна:

Процедурата по припознаване уредена в чл. 65 от СК, изисква подаване на писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние от припознаващия или представяне на декларация с нотариално заверен подпис.

В случая е налице втората хипотеза на чл. 65 от СК, тъй като пред длъжностното лице по гражданското състояние е представена, ведно с входирано заявление, нотариално заверена декларация от припознаващия М.Е., с която същият изрично заявява, че лицето Д. К. Х. произхожда от него, като баща.

В заявлението припознатият Д. Х. и неговата майка К. А., както и в нарочно съставени, нотариално заверени декларации, същите са посочили, че им е известно извършеното припознаване, считано от 08.08.2014 г.

След изтичане на тримесечния срок за оспорване на припознаването по чл. 66 от СК, на 10.11.2014 г. е извършено вписване, съобразно нормата на чл. 49 от Закона за гражданската регистрация, като в акта за раждане е отбелязано данните за припознаващия и основанието в графа „Бележки“, именно, „баща М.Е.“, имена на детето „Д.М.Е.“.

С оглед изложеното съдът намира, че е спазена процедурата от Община Варна при отбелязване на новите обстоятелства в акта за раждане на Д. Х..

По възраженията за порок на волеизявлението за припознаване съдът приема следното:

По делото не се събраха доказателства за порок на волята у припознаващия, като допустим такъв и подлежащ на изследване по аргумент от чл. 67 от СК е само този, който е опорочил волеизявлението за припознаване, поради грешка или измама, заплашване или при недееспособност. Или това са основания само за неговото унищожаване, но не и за неговата нищожност.

Съгласно разясненията дадени в постановление № 5/78 г. от 21.II.1979 г., Пленум на ВС в случаите, когато припозналият е знаел предварително, че детето не произхожда от него, той няма право нито да оспори, нито да иска припознаването да бъде признато за нищожно. Липсата на кръвна връзка между него и детето не прави припознаването нищожно.

Следователно дори по делото да бъде прието за установено, че между припознаващия и ответникът по молбата Д. Х. е имало интимна връзка /с оглед представените констативни протоколи за административни нарушения/, то същата би била ирелевантна, тъй като при припознаването не се изследва произход.

Останаха недоказани и твърденията на молителя, че е налице нищожност на нотариалното удостоверяване на подписа на припознаващия М.Е..

Декларацията за припознаване от М.Е. е съставена в Италия, Рим, като нотариалното удостоверяване е извършено от българския консул.

Българският консул на основание чл. 84, ал.1 и ал.2 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност има право при спазване на разпоредбите на ГПК да удостовери подписите на частни документи, които не подлежат на вписване и са представени от български и чужди граждани, само ако документът е предназначен да произведе действието си на територията на Република България.

Декларацията е представена от гражданин на Италия и същата е предназначена, да проведе действието си на територията на Република България, а именно да бъде извършено отразяване на факта на припознаване в акта за раждане на Д. Х.. С оглед, на което заверката на подписа е извършена от компетентен орган.

По смисъла на чл. 576 от ГПК, нотариалното действие е нищожно при нарушение на чл. 582 от ГПК. Цитираната правна норма на чл. 582 от ГПК, от своя страна, предвижда, че задължението на нотариуса за назначаване на преводач, когато някое от участващите лица не знае български език, възниква само тогава, когато езикът, с който си служи лицето, е непознат за нотариуса.

В случая няма данни българският консул в Рим да му е непознат италианския език, след като местоработата му е в Италия, както и доказателства за нарушение на нормата на чл. 582 от ГПК.

В тежест на страната, която се позовава на нищожност е да установи при условията на пълно и главно доказване, фактите, които обосновават, наличието на същата.

Опровергаване на редовно извършено нотариално действие от длъжностното лице по настоящото производство не бе проведено, въпреки изричните указания, дадени с доклада по делото.

С оглед изложените правни изводи, съдът намира, че молбата за поправка на акта за раждане се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, като такава.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненския районен съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ молба с правно основание на чл. 547, вр. чл. 542, ал.1 от ГПК от К.Д.Е., роден на ***г., гражданин на Република Италия да бъде допусната поправка на акт за раждане № 2724/27.06.1988 г. на Д. К. Х. /Д.М.Е./, като вместо вписаните такива за баща М.Е., роден на ***г. да се чете баща „неизвестен“, поради нищожност на извършеното припознаване от страна на М.Е. спрямо Д. К. Х..

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните.

Решението да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

/ДИАНА СТОЯНОВА/